ЛЕКАРСКИЯТ СЪЮЗ В РУСЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ С ИСТОРИЯ И ТРАДИЦИИ
Таня Великова
Българският лекарски съюз (БЛС) е съсловна организация на лекарите в България, възникнала през далечната 1901 г., като втората професионална организация на лекари в света, след английската. Задачата на организацията в началото била да защитава интересите на лекарското съсловие и да определя техните хонорари. Постепенно нейната роля и функции се разширяват и тя прераства във важен фактор за организиране на медицинската помощ в страната. Поради липса на министерство на здравеопазването по това време, БЛС дори определя здравната политика, която включва демократичност и прогресивност, обществено здравеопазване и първостепенно значение на профилактиката[i]. През периода до 1947 г. със съдействието на БЛС се приемат много важни правила за практикуването на лекарската професия, морално – етични норми и финансови взаимоотношения между лекар и пациент. През 1949 г. Съюзът е закрит от новата комунистическа власт, имотите, които е притежавал биват иззети, а активистите му стават обект на различни преследвания. Във времето, когато съюзът не съществува властите превръщат лекаря от свободна творческа личност в държавен служител на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Следва и премахването на частната практика през 1971 г. През тези години лекарското съсловие не членува в професионално–съсловна организация, а е част от т. нар. профсъюз на здравните работници. След 1989 г. започва постепенното обединяване на гилдията, създават се 28 регионални дружества, които стават основата за възстановяване на БЛС в национален мащаб в началото на 1990 г.[ii]. Дейността на съюза от неговото създаване е била обект на изследвания през годините, като най-цялостна е монографията на проф. д-р К. Миленков и В. Кинов “История на БЛС от 1901 г. до март 2003 г.”[iii].
Районната колегия на Българския лекарски съюз – Русе е сред тези дружествата, застанали в основата на възстановената организация, но тя с основание може да претендира, че е по-стара от самия лекарски съюз. Смята се, че през декември 1896 г. в Русе е учредено научно дружество на лекарите, по подобие на създаденото по-рано такова във Варна[iv]. Членове на това дружество са сред 304 делегати на Първия събор на българските лекари, свикан на 10 окт. 1901 г. и смятан за учредителен събор на Българския лекарски съюз в България[v]. За съжаление няма сведения за дейността на лекарското дружество в Русе в ранните години на неговото съществуване. Димо Смядовски в своите тетрадки за историческото развитие на Русе след Освобождението дава някой сведения за развитие на здравеопазването, за болницата, аптеките и др., но в тях за създаване на лекарска организация не се споменава[vi]. По-цялостна информация има за дейността на съюза след 1940 г.[vii] Там е запазен Устав на съюза, утвърден през 1946 г., Правилник на “Фонд за лекарска взаимопомощ” от 1946 г., протоколи от заседания на Управителния съвет, отчетни доклади и статистически сведения, кореспонденция, в която са включени данни за състава на русенската колегия, за това къде са завършили образованието си членовете и др. Тази информация ни представя картината на Русенския клон на Българския лекарски съюз в навечерието на вливането му в профсъюза на здравните работници.
Съгласно Устава[viii], утвърден със Заповед № 88 от 4 април 1946 г. на Министъра на вътрешните работи, Българският лекарски съюз е професионално- академична организация с цел да защитава моралните интереси на лекарите и интересите в частната им практика, да създава и поддържа взаимност между лекарите, да работи за научното им усъвършенстване, да съдейства за уреждане на здравното дело в страната, да разпространява хигиенни познания сред населението и др.
БЛС се образува от клоновете в страната (чл. 3), като в него членува всеки правоспособен лекар (чл. 4). Клон може да се образува навсякъде, където има най-малко 5 лекари, а където няма те се записват в най-близкия клон, като се уточнява, че в едно населено място не може да има повече от един клон на съюза (чл. 9). Всеки от тях действа по свой устав (чл. 10), който е утвърден от Управителния съвет (УС) и съгласуван с общоутвърдения. В Устава са уточнени правата и задълженията на членовете, като едно от задълженията е плащането на членски внос, определен като процент от годишния доход на всеки лекар (чл. 15). Съюзът се управлява от Управителен съвет със седалище в София, който се състои от 9 члена и се избира за 2 години, с опция за преизбиране (чл. 16, 17). Управителният съвет се ръководи от устава на съюза, от съборните решения и от Закона за народното здраве, а редовни събори се свикват на всеки 2 години. Разбира се възможни са и извънредни събори, които се свикват по искане на УС или на повече от половината клонове в страната (чл. 23). В глава 10 на Устава се формулира учредяването на фонд “Лекарска взаимопомощ при болест, инвалидност и смърт”, който се управлява от специално приет Правилник. Фондът “Лекарска взаимопомощ при болест, инвалидност и смърт” има за цел да осигури лекарите в случай на смърт или да ги подпомогне при болест и инвалидност, предизвикали дълго време неработоспособност. Във фонда задължително членуват всички правоспособни лекари в страната, независимо на каква служба са – държавна, общинска или на частна практика[ix].
Клонът на БЛС в Русе е ситуиран съобразно разпоредбите на утвърдения устав, управлява се от Настоятелство, което свиква редовни заседания и отчита дейността си на годишни отчетно-изборни събрания. За съжаление до нас са достигнали малко протоколи и отчетни доклади като цялостна информация, но в личния фонд на д-р Петър Пандурски, който е бил председател на Настоятелството, е запазен годишен отчет, писан от него за изтеклата 1932 г. В отчета се споменава трудната международна ситуация, която рефлектира и в страната, и неминуемо се отразява на дейността на съюза. Това значително пречи на извършването на просветната и разяснителна дейност сред населението, на изнасянето на сказки и реферати пред публика. Малко внимание, поради липса на време се отделя и на научната дейност и на въпросите от медицинската практика – по темата са направени само 2 демонстрации от млади лекари – д-р Тошков и д-р Тодоров. Изнесен е един реферат от д-р Чолаков. Д-р Пандурски отчита като решен през годината въпроса за дейността на взаимоспомагателната каса, което е голямо постижение. Други важни теми, които са разглеждани в голяма част от заседанията на Настоятелството са проектоизмененията в Закона за народното здраве и измененията в бюджета на Фонда за обществено осигуряване, касаещи лекарското съсловие. За решението на тези въпроси е свикан и конгрес, като предложенията на русенския клон на съюза са добре защитени от изпратените делегати. Престижно за русенските лекари е и обстоятелството, че техен представител е избран за подпредседател на конгреса. Председателят на Настоятелството дава и числова характеристика на членовете на клона в Русе към 31 дек. 1932 г. – членове са 67 действащи и 3 непрактикуващи лекари, от действащите 58 са мъже и 9 – жени, 41 са на служба, а 26 – волнопрактикуващи. През годината клона са напуснали 5 лекари, 13 са новозаписани, а 2 са починали[x]. Предвид задължителния характер на членството в БЛС, информацията ни разкрива картината на лекарското съсловие в Русенско.
Отчетни доклади за дейността на лекарския съюз в Русе има и за периода 1944 – 1945 г. Във военните години дейността се е свеждала основно до събиране на членския внос, още повече, че голяма част от лекарите са мобилизирани на фронта. След приключване на войната и завръщането им, лекарите възобновяват изнасянето на популяризаторски сказки от здравен характер сред населението, но научната дейност е все така слаба, поради малкия брой лекари по отделните специалности. Отчитайки тази слабост Настоятелството решава да прекрати научната дейност и разглеждането на медицински въпроси да става на сбирките на болничния лекарски колегиум[xi]. Други дейности, в които лекарите вземат участие са събирането на средства за подпомагане на югославските деца, като лекарският клон поема издръжката на 20 деца; събиране на средства за Народния заем – събрана е сумата от 8.000.000 лв.; участие в трудови бригади на село, като лекарите са изпращани да извършват прегледи в селата без местен лекар, а там, където има лекар се изпращат специалисти по различни болести – по този почин са направени 6700 прегледа; участие в здравния поход[xii]. Целта на организирания здравен поход е да се извърши проверка на обществените заведения и места и хигиената на частните жилища. Градът е разделен на участъци, всеки от които е проверяван от 3-членна комисия, включваща лекар, представител на Отечествения фронт и младеж. След проверката се дава срок за отстраняване на нередностите и се прави контролна проверка, като за неизпълнение на препоръките следват строги наказания. Тази акция е подкрепена от Русенска народна община, която цели да улесни здравния поход и да подпомогне гражданите да осъзнаят необходимостта от подобряване на хигиената на града[xiii].
Особеното в първите следвоенни години и след промяната в обществено-политическия режим в страната е, че освен в БЛС лекарите, предимно служащите, са зачислени да членуват и в Съюза на здравните работници (СЗдР), сформиран към Общия работнически професионален съюз (ОРПС). В Окръжно от УС на БЛС – София до Русенския клон на съюза се дава информация за тази новосъздадена структура, като се уточнява, че това е професионална организация на производствен принцип и в нея “…могат и трябва да членуват всички заети в здравеопазното учреждение…”[xiv]. Също така се изтъква, че задачите, които има БЛС не се изчерпват и не се препокриват с тези на СЗдР, тъй като новосъздадената организация се занимава и с редица медико-социални и научно-професионални въпроси. БЛС ще продължи да съществува като организация на служащите и лекарите на свободна практика, докато новият съюз включва наред с лекарите и останалия здравен персонал. В заключение се казва: “Желателно е всеки лекар член на БЛСъюз, служащ в някоя здравна институция да членува и в съюза на здравните работници…”[xv]. Това важи за годините, когато успоредно съществуват БЛС и СЗдР. Председател на русенския клон през този период е д-р Минчо Стоилов, подпредседател е д-р Симеон Пенчев, секретар е д-р Стоил Котоков. В Контролната комисия са избрани д-р Георги Иванов, д-р Веселина Ранкова и д-р Илия Лингорски[xvi].
В периода 1946-1947 г. русенският клон на БЛС започва следвоенно активизиране на дейността си в две направления: възстановяване на традицията за организиране на научни колегиуми и разглеждане на наболелите въпроси от административно-професионален характер. В тази връзка през 1946 г. са организирани 12 научни колегиума, като са демонстрирани 10 случая на болни и са изнесени 8 научни реферата, а през 1947 г. – 5 колегиума със 7 демонстрации. По отношение участието в обществени прояви лекарите от съюза съдействат за създаването на Дружество за борба с туберкулозата, подпомагат развитието на физкултурното движение чрез предоставянето на безплатна медицинска помощ, организират акции за откриване на заразно болни в училищата, изнасят сказки, целящи повишаване на медицинската и хигиенна култура на населението, за борбата с туберкулозата и алкохолизма, обслужват старческите домове, детските ясли и общежитията безвъзмездно. Продължава участието на лекари в трудовите бригади в населени места в русенския регион, където няма постоянни лекари, като извършват прегледи, превръзки и дори операции[xvii]. Всички тези акции, както и други с участието на лекари от русенския клон показват голямата отговорност, която в следвоенните години лежи пред страната ни и която лекарите приемат като своя пряка задача. Статистиката показва, че през 1946 г. членове на русенския клон са 92 лекари, а през 1947 г. вече са 102, като от тях в градовете Русе и Тутракан са 86, в селата – 16; на служба са 88 лекари, частнопрактикуващи са 17, а 1 е пенсионер; мъже са 87, жени – 15; по възраст между 25 и 30 г. са 13; между 30 и 40 г. – 42 лекари, между 40 и 50 г. – 27 лекари, между 50 и 60 г. – 16, а над 60 г. са 4[xviii].
През 1948 г. дейността на русенския клон на БЛС върви в посока към повишаване квалификацията на своите членове. Расте броят на организираните научни колегиуми – 16, като има 2 посещения на лектори от София. Темите, които се разглеждат от местните лекари, в техните реферати, предизвикват засилен интерес сред гилдията. В изпълнение на Окръжно № 895 на УС на БЛС от 18 април 1945 г.[xix] са сформирани 3 научни секции към клона – “Вътрешни дейности”, “Хирургически дейности” и “Предпазна медицина и хигиена”. Макар, че нямат изразена индивидуална дейност, те спомагат за активизиране на научната дейност на клона[xx]. Активно е и участието на лекарите в обществените дейности, организирани от БЛС и в частност от Русенския клон. Те се включват в събирането на помощи за гръцките деца, в изнасянето на сказки на различна тематика и прегледи на ученици, в инициативи на “Български Червен кръст”. Продължават специализираните лекарски бригади, при които се извършват прегледи, имунизации и други манипулации. Общият им брой за годината възлиза на 5 234 прегледа на стойност 300 000 лв.[xxi]. Увеличение бележат и членовете на клона през 1948 г. – вече са 107. От тях на държавна служба са 103 и само 2 са частнопрактикуващи, а 2 – пенсионери. В сравнение с предходната година се вижда, че почти 100% от лекарите са вече на държавна служба. Забелязва се и увеличение на жените лекари[xxii]. Избраното на годишно отчетно-изборно събрание Настоятелство включва: председател – д-р Спиридон Тодоров, подпредседател и касиер – д-р Антон Шишков, секретар – д-р Георги Яковчев, втори секретар – д-р Карл Нойверт, а дописник – д-р Цветан Великов. Контролната комисия е в състав: д-р Владимир Горанов, д-р Илия Карагьозов и д-р Асен Цветков[xxiii].
Интерес представляват заявленията, които попълват лекарите за включването си във фонд “Лекарска взаимопомощ при болест, инвалидност и смърт”, тъй като в тях е отразено къде са завършили образованието си, имат ли придобита специалност, от кога членуват в лекарския съюз и т. н. От тях виждаме, че една голяма част, повече от 50%, са получили образованието си зад граница и то предимно в Австрия -18, Германия – 16 и Франция – 13, в Швейцария и Румъния са учили по 6, в Русия (Петербург) – 4, в Чехия – 3, по 2 в Югославия и Италия, а в Белгия, Полша, Хърватско и Унгария по 1. В София медицинското си образование са завършили 44 лекари, но се забелязва, че по-голямата част от тях са учили през военните години и са завършили 1942, 1944, 1945 г. Също така училите в България са без придобита специалност, но това е и резонно, защото по-голямата част от тях са с по 1-2 г. стаж. Най-много специалисти има по “Вътрешни болести” – 13, по “Кожно-венерически болести” – 9 и по “Обща медицина” – 7, по “Хирургия” са 4, а по “Акушерство и гинекология” – 3. Има и лекари с две специализации – “Хирургия” и “Акушерство и гинекология” – 2; “Детски болести” и “Вътрешни болести”- 2; “Очни болести” и “Уши, нос, гърло” – 3. Забелязва се наличието на зъболекари и специалисти по “Очни болести” – 1, “Рентгенология” – 1 и “Бактериология” – 1[xxiv].
Вижда се обаче, че по-малко от половината лекари, членове на БЛС – клон Русе са с придобита специалност, а останалите са без такава. Това до известна степен затруднява работата, диагностицирането и лечението на специфични болести, каквито в първите следвоенни години не са рядкост. По този повод е и изпратеното от Министерството на народното здраве писмо, за трудното или късно диагностициране на случаи на петнист тиф и дизентерия, като това понякога води до епидемии. Дадени са конкретни указания, как да се процедира при най-малки съмнения за тези болести и как лекарите да трупат опит и знания[xxv].
Дейността на русенския клон на БЛС като самостоятелна структура продължава до 6 септ. 1949 г., когато на заседание на лекарския клон е внесено за обсъждане Окръжно № 2097 на УС на БЛС от 27 авг. 1949 г. В него се дава предписание за обединяване на Български лекарски съюз със Съюза на здравните работници[xxvi]. В хода на дебатите членовете на русенския лекарски съюз обръщат голямо внимание на принципа на който ще се извърши обединяването, как ще се разпределят членовете и съответно средствата, внасяни в посмъртната каса, как ще се уреди въпросът със съюзното списание, с имуществото на клоновете, дали ще бъде възможно и в новия съюз да си останат научните секции на отделните специалности и др. При последвалото гласуване се получава почти пълно единодушие – има само 1 против и 1 въздържал се по въпроса за обединението; по въпроса за начина – всички са съгласни да бъде с конгресно решение, избрана е и комисия, която в двуседмичен срок да проучи останалите дебатирани въпроси и да ги представи пред събранието, а след това и пред евентуален конгрес[xxvii].
След приключване на дебатите са формулирани следните решения:
- всички членове на клона са съгласни, по принцип с обединяването;
- обединението да стане със свикването на редовен административен конгрес, какъвто предстои до края на годината;
- относно ликвидацията на съществуващия съюз събранието препоръчва да се намери начин да се запази съюзният орган сп. “Летописи”, да се осигури научната квалификация на лекарите и в новия съюз, фонд “Посмъртна помощ” да остане да съществува със същите параметри. Предвид това, че в ОРПС членството е на производствен принцип част от лекарите няма да се включат в Съюза на здравните работници, защото вече членуват в друг: транспортните лекари в Съюза на транспортните работници, военните лекари пък нямат право да членуват в ОРПС и т.н., препоръката на събранието е да се намери удовлетворяващо всички решение на проблема.
- избрана е и комисия с председател д-р Спиридон Тодоров, която да проучи възможностите за уреждане или ликвидиране на посмъртната каса, които да са изгодни за цялата членска маса[xxviii].
За съжаление няма запазен последващ протокол, от който да разберем как точно са се развили събитията, но в крайна сметка е ясно, че сливането е факт и БЛС престава да функционира като самостоятелна организация на лекарите след 1949 г.
След промените в обществено-политическия живот в България, настъпили след 1989 г. започва постепенното обединяване на лекарската гилдия. Създават се 28 регионални лекарски дружества, които стават основата за възстановяване на БЛС в национален мащаб в началото на 1990 г. Районната колегия (РК) на Българския лекарски съюз – Русе е сред тези дружествата. Тя и до днес продължава да следи за спазване на целите, традициите и дейността на съюза, утвърдени в далечната 1901 г., така както е указано в новия Устав, приет на 32 Събор – чл. 1, ал. 3 “Българският лекарски съюз е правоприемник на създадения през 1901 г. Български лекарски съюз и последовател на неговите цели, традиции и дейност”. Според този Устав всички лекари, които упражняват професията си в Република България членуват в съюза, членството на тези които не упражняват професията или временно пребивават в чужбина е доброволно, а сдруженията могат да бъдат по месторабота, по местоживеене, на териториален, тясно професионален или друг признак (чл. 3)[xxix]. За провеждане съюзната политика, оказване на качествена медицинска помощ и подпомагане лекарите при нужда има разработени “Кодекс по професионална етика”, “Правилник за оказване на финансова помощ на лекари – членове на РК на БЛС – Русе с цел подпомагане продължаващата специализация” и “Правила за добра медицинска практика”. Колегията в Русе се ръководи от Управителен съвет, а контролните функции са в правомощията на Контролна комисия и Комисия по професионалната етика.
Историята на БЛС в Русе е запазена, традицията – продължена, а съвременните лекари трябва да отстояват принципите и целите, залегнали в нормативните документи от преди повече от 100 г. Пред тях е голямата отговорност да съхраняват добрите практики, да отстояват етичните норми, да развиват професионалните си качества и да помагат на хората, така както е предписано в Лекарската клетва.
Лекарска клетва на д-р Георги Захариев. Ф. 1178, оп. 1, а. е. 48
Бележки:
[i] Апостолов, М. “История на медицината” – сп. “Медицина и физкултура” 1992, с. 104.
[ii] Сайт на БЛС, достъпно на https://www.blsbg.com/, 29.12.2016 г.
[iii] В. Кинов, проф. д-р К. Миленков “История на БЛС от 1901 г. до март 2003 г.” София, 2003.
[iv] “Русенска болница” Русе, 2005.
[v] Централен държавен архив – София, ф. 247К.
[vi] Държавен архив (ДА) – Русе, ф. 59, оп. 1, а.е. 144.
[vii] Пак там, ф. 564.
[viii] Пак там, ф. 564, оп. 1, а. е. 1.
[ix] Пак там, а. е. 2.
[x] Пак там, ф. 392, оп. 1, а. е. 16, л. 1-10.
[xi] Пак там, ф. 564, оп. 1, а. е. 6, л. 7.
[xii] Пак там.
[xiii] Пак там, а. е. 7, л. 52.
[xiv] Пак там, л. 385.
[xv] Пак там.
[xvi] Пак там, л. 48.
[xvii] Пак там, а. е. 6, л. 1-4.
[xviii] Пак там, л. 5, 6.
[xix] Пак там, а. е. 7, л. 400.
[xx] Пак там, а. е. 4, л. 4, 5.
[xxi] Пак там, л. 6.
[xxii] Пак там, л. 7.
[xxiii] Пак там, а. е. 8, л. 228.
[xxiv] Пак там, а. е. 7, 9.
[xxv] Пак там, а. е. 7, л. 218.
[xxvi] Пак там, а. е. 5, л. 1.
[xxvii] Пак там, л. 2-6.
[xxviii] Пак там, л. 1.
[xxix] Устав на БЛС, 29.12.2016 г.